Автори: Анна Мазур и Йоанна Огородничук, KAPE

На 25 април проектът JUSTEM проведе първия си междурегионален учебен семинар. Целта му бе да събере на едно място различни експерти на национално и европейско равнище, които да научат един от друг по какви начини може да бъдат ангажирани гражданите в разработването на териториални планове за справедлив преход (ТПСП).

Основните теми на семинара бяха свързани с въглищния преход и ролята на гражданите в него. Попитахме нашите участници какво означава за тях „справедлив преход“. От отговорите им стана ясно, че те го свързват с различните аспекти на справедливия преход - от самия процес до мерките, които е необходимо да бъдат взети. Анна Собчак (ГД "Енергетика", "Справедливи преходи" и Флорентинското училище за регулиране) подчерта същността на справедливия преход в контекста на Европейския съюз, като се позова на трите ключови елемента на определението, съгласно Парижкото споразумение: справедливост; приобщаване, разбирано като партньорство и диалог; ангажираност и създаване на възможности за достоен труд - гарантиране, че никой няма да бъде изоставен.

Мириам Боведа (ГД "Регионална политика", отдел G1 "Интелигентен и устойчив растеж") посочи, че към момента са изготвени 67 ТПСП за 93 територии. Приоритетни области за планираните инвестиции от Фонда за справедлив преход са икономическата диверсификация и подкрепата за малките и средните предприятия, както и съдействие за намирането на работа.

Въпреки че участието на заинтересованите страни в прехода е заложено в европейския етичен кодекс, повечето участници в семинара бяха на мнение, че гражданите не са били достатъчно ангажирани в подготовката на териториалните планове.

Липсата на гражданско участие бе потвърдена и от анализа на териториалните планове за справедлив преход, направен в рамките на проекта JUSTEM. Една от основните констатации е, че консултации със заинтересованите страни са проведени във всички държави, но гражданите реално не са били включени.

В рамките на състоялата се дискусия, представителите на въглищните региони на JUSTEM - Румяна Грозева, Патрика Босич, Мария Белармина Диас Агуадо, Дариуш Станкевч и Анастасиос Сидиропулос - споделиха своите гледни точки, опит и добри практики. В резултат на това бяха определени четири основни общи предизвикателства в процеса на справедливия преход.

ЧЕТИРИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СПРАВЕДЛИВИЯ ПРЕХОД

1. Комуникация

Всички участници в семинара подчертаха необходимостта от промяна на начина, по който се съобщават причините и въздействието на процеса. Негативната комуникация, която се фокусира върху проблеми като загуба на работни места и разходи за местните компании, води до негативна нагласа на жителите на въгледобивните региони. Трябва да се наблегне повече върху изграждането на доверие у хората, да се съобщават ползите от прехода и новите възможности за гражданите и техните деца.

По темата трябва да се говори на прост и разбираем език. Използването на технически жаргон силно затруднява включването на гражданите в процеса на съвместно вземане на решения.

Новите визии за региона трябва да се разработват съвместно с гражданите и да се популяризират по позитивен и привлекателен начин.

2. Управление

Друга пречка пред гладкото протичане на процеса на справедлив преход често е централизираният подход към неговото управление. В някои случаи регионалните власти са били канени да участват в изготвянето на плана за справедлив преход на много късен етап или изобщо не са били поканени. Това от своя страна означава, че елементът на включване на гражданите в разработването на ТПСП е бил пренебрегван. Населението често не е имало възможност да изрази своите нужди и опасения по отношение на предстоящите сериозни промени в техния регион.

Участниците в семинара бяха единодушни, че управлението на процеса трябва да бъде децентрализирано, за да се изпълни определението за справедлив преход по отношение на "приобщаването" и "справедливостта". Плановете не могат да бъдат отделени от реалните нужди и очаквания на хората от регионите.

Освен това централизираното вземане на решения създава риск от заобикаляне на важни регионални заинтересовани страни, а не само на местните граждани. В някои въгледобивни региони комуникацията между централното и регионалното ниво също е проблем, който често води до объркване по отношение на разпределението на задачите и степента на участие на местните заинтересовани страни.

Всичко това подчертава важността на регионалните и местните правомощия за вземане на решения, за да се гарантира включването на процесите на преход в по-широки социално-икономически промени и трансформации в енергийната политика.

3. Ангажиране на заинтересованите страни

За да се гарантира, че плановете са съобразени с нуждите на всички живеещи във въглищните региони, процесът на консултации трябва да бъде всеобщ и да включва гласовете на тези, които ще бъдат пряко засегнати от енергийния преход.

Степента на участие на гражданите варира в различните региони и приема разнообразни форми. Често то се осъществяваше чрез обществени консултации и социален диалог.

Чудесен пример е регион Силезия в Полша, където са проведени три серии от консултации с участието на 2000 души.

За съжаление, изготвянето на плановете за справедлив преход в повечето региони съвпадна с пандемията на COVID-19 и процесът частично бе осъществен онлайн, което беше голямо предизвикателство за регионите.

Участниците в семинара подчертаха важността на ангажирането на различните заинтересовани страни, включително на "по-малките играчи" - гражданите и малките и средни предприятия, във фазата на изпълнение на ТПСП. Хората трябва да бъдат овластени и да се използва предприемаческият дух.

4. Продължителност на прехода

Продължителността на прехода е предизвикателство и в процеса винаги има победители и победени. Хората имат различни потребности, очаквания и желания за промяна в зависимост от възрастта си.

Някои участници в семинара подчертаха важността на фокусирането върху бъдещето. Често обаче липсват визии за бъдещето. Ето защо е важно да се разработят общи визии и цели за по-зелено бъдеще и да се включат гражданите в този процес.